Рударство в Панагюрския край
Съдбата на Панагюрския край е свързана с развитието на рударството още от дълбока древност.
Панагюрският руден район обхваща южните склонове на Същинска Средна гора и заема площ около 600 кв. км. Част от него е Асарел-Медетското рудно поле, където са съсредоточени най-големите запаси на медни и медно-пиритни руди в България.
Панагюрският район е включен в геоложки изследвания през 1900-1907 г. През 1922 г. проучвания са извършени по поречието на река Елшишка в м. Градището, а известният калайджия Иван Димитров Тренчев от с. Баня открива находището в м. Стражите.
През 30-те години на ХХ век рудотърсачите се насочват към Средногорския планински масив на север от Панагюрище. На 7 юли 1931 г. с писмо на Министерството на търговията, промишлеността и труда запазените от Иван Тренчев периметри с всички права и задължения се прехвърлят на Никола Петров Бакърджиев от гр. Панагюрище.
Геологопроучвателен район - Панагюрище е създаден на 1 януари 1954 г.
Първите изследвани находища са „Елшица” и „Радка”.
До средата на 50-те години на 20 век в района на север от Панагюрище са известни само някои пиритни и медни минерализации, подценявани като находища с промишлено значение. Първата оценка правят Антон Ушев, Стойка Чипакова и Крум Ангелков, които през 1955 г. обосновават необходимостта от геолого-проучвателни дейности в района на река Медет.
Детайлното проучване на находище „Медет” е извършено през 1956-1962 г., като е създаден Минно-обогатителен комплекс „Медет” /1964-1994/ - най-големият открит меден рудник по това време в Европа и трети в света. В края на 1968 г. е открито медно находище „Асарел”, което е проучено до 1976 г. На основата на МОК „Медет” и МОК „Асарел” /6.12.1989 г./ през 1986 г. е образуван Технологичен минно-обогатителен комбинат „Асарел-Медет” най-голямата българска компания за открит добив и преработка на медни руди.