От природата за хората, от хората за природата!

Да тръгнем първи, означава да тръгнем навреме.

Съобщения

Европейската инициатива за суровините и минерално-суровинната индустрия на България

Представяме на вниманието Ви информация по темата Европейската инициатива за суровините и минерално-суровинната индустрия на България от проф.д-р Любен Тотев - ректор на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", София


1. Минерално-суровинната индустрия е жизненоважна за съществуването на хората. 
Устойчивото развитие на всички останали индустриални отрасли е базирано на тази индустрия. Повече от ? от всички предмети, които ни заобикалят в ежедневието, са произведени от добитите минерални суровини, а останалите са произведени с инструменти, направени също от минерални суровини.
В Европа индустриите, зависими от достъпа до минерални суровини, генерират годишно 1 324 млрд. евро добавена стойност и осигуряват заетост на приблизително 30 млн. души.
2. Българската минерално-суровинна индустрия има стратегическо значение за икономическото развитие и осигурява на страната:
- 4% - 5% от брутния вътрешен продукт;
- 30 хиляди работни места - пряко заети и около 120 хиляди работни места, обслужващи добивната индустрия;
- 40% от електроенергията на база твърди горива;
- 0,9% от територията на страната е отдадена на концесия за добив, при средно 1% за държавите от Европейския съюз.
3. Непрекъснато нарастващото население на Земята, развитието на технологиите и повишаващата се степен на индустриализация на държавите изискват и непрекъснато увеличаване на добива на минерални суровини. Рециклирането на отпадъци може да осигури максимум около 30% от нуждите от суровини. Наличието на подземни богатства в дадена държава или в даден регион от нея е възможност за социално-икономическо развитие и повишаване жизнения стандарт на хората живеещи там.
4. Европейската инициатива за суровините от 2010 г. бие тревога, че без приемане и реализиране на дългосрочни стратегии за добиване на собствени суровини от всяка европейска държава ще бъде застрашено устойчивото развитие на ЕС като цяло. Устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия се разглежда като единство на три стълба – икономическа, екологична и социална отговорност.
5. Приемането и реализирането на дългосрочна Национална стратегия за развитие на минната (минерално-суровинна) индустрия в България дава възможност за:
- Ефективно използване на създадения кадрови и научен потенциал, наличните минерални ресурси и българското ноу-хау в добивната индустрия;
- Устойчив ръст на работните места, доходите на населението и приходите от данъци и такси за държавата и общините;
- Ресурсна независимост на страната чрез осигуряване на редовни и изгодни доставки на суровини за другите индустрии, както и намаляване на зависимост от внос на ресурси;
- На основа дългосрочната европейска визия в стратегията за развитие - привличане на чуждестранни и български инвеститори в добивната индустрия;
- Възможност за ефективни инвестиции в производства на продукти с по-висока добавена стойност по технологичната верига, след добива на съответните минерални суровини;
- Разработване и внедряване на иновации в партньорство с научната общност, прилагане на нови добри практики в областта на икономическата, екологичната и социалната отговорност;
- Увеличаване на износа и подобряване на платежния баланс на страната;
- Подобряване на регулаторната рамка чрез извършване на необходимите промени в Закона за подземните богатства и свързаните закони, с които да се създадат условия за реализация на дългосрочната стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия.
- Създаване на нови бизнеси и косвена заетост, като остатъчна стойност от отрасъла.
- Устойчиво развитие на средното професионално и висше образование. Модерните минни специалности са атрактивни и осигуряват добра реализация в България за студентите и младите специалисти, показва Рейтинговата система на университетите и специалностите в България.
6. Добрите практики у нас, в Европа и света доказват, че минерално-суровинната индустрия може да се развива устойчиво, ефективно, без опасност за здравето на хората и без да замърсява околната среда, в хармония с останалите отрасли и с голям социално-икономически принос за съответните региони.
7. При конкуриране в земеползването следва да се вземе предвид, че за брутния вътрешен продукт на една община и на държавата ползите от единица площ, при добив от нея на полезни изкопаеми, са много по-големи, в сравнение с тези, придобити при използването на същите площи за селско и горско стопанство, туризъм и други. Същевременно, съвременните стандарти за организиране добива на полезни изкопаеми гарантират, че след приключване на добива околната среда ще бъде напълно рехабилитирана, а при много случаи - и обогатена с уникални туристически атракции.
8. През целия досегашен период на съществуването на човечеството, хората са добили само една нищожна част от наличните в земните недра минерални суровини, намиращи се само на повърхността й. С развитие на техниката и технологиите, добивът на минерални суровини ще се пренася на все по-голяма дълбочина под земята и под водата, като се има предвид, че 5/6 от Земята е покрита с вода. Това означава, че запасите от полезни изкопаеми на практика са неизчерпаеми.
9. Водещите компании от минерално-суровинната (минната) индустрия в страната извървяха дълъг път на модернизация. Благодарение на мащабните инвестиции днес те са модерни технологични комплекси с висока степен на автоматизация, екологично и здравословно безопасни, в които работят високообразовани и квалифицирани кадри с добро заплащане. Прилагат се международни стандарти, етични бизнес практики и политики за социална отговорност с грижа за хората и регионите.
10. С широко експертно участие бе разработен първият за страната Браншови доброволен стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия, който оценява напредъка на компаниите по десет аспекта и регламентира добри практики за иновации, икономическа ефективност, безопасност на труда, опазване на природата и грижа за местните общности. Като национално представителна браншова организация, Българска минно-геоложка камара има експертен потенциал, активна позиция и действен подход по въпросите, свързани с устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия и националната икономика. 
11. Компаниите от бранша са социално ангажирани, активни и със значителен принос в развитието на местните общности в регионите. Те осъществяват и подпомагат редица важни проекти в различни сфери като здравеопазване, образование, спорт, култура и други дейности на територията на общините, в които оперират.
12. Минерално-суровинната индустрия има значителен инвестиционен, технологичен, пазарен и геоложки риск от непотвърждение на очакваните запаси и по тези причини в Европа и развитите страни тя се оперира от частни инвеститори.
13. Минерално-суровинната индустрия осъществява дейността си в рамките на нормативната регулация, съдържаща се в националното законодателство и в законодателството на ЕС. Провежданите процедури и издадените актове за учредени права за експлоатация на подземни богатства са публични и прозрачни, концесионните договори са достъпни и са налични в Националния концесионен регистър.
14. Финансовите условия за добив на минерални суровини са установени в съответствие с принципа за постигане на баланс при риска и разпределяне на икономическите ползи между публичния и частния интерес. Концесионните такси в България са съизмерими с тези в европейските държави.
15. Дейността си компаниите от минерално-суровинната индустрия развиват в съответствие със съвременните стандарти за провеждане на социално-отговорна политика и в пряк диалог с местните общности. В противовес на това, компаниите от бранша често са обект на лъжливи сигнали, манипулации и рекет от страна на псевдоеколози и популисти.
16. Българската минерално-суровинна индустрия разполага с добри традиции, дългогодишен опит и научен капацитет на най-високо ниво. Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ съществува като самостоятелна образователна институция от 1953 г. За тези 62 години той се утвърди като учебен и научен център, където се подготвят инженери по геоложки, минни и електромеханични специалности, осъществяват се всички форми за следдипломна квалификация и се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания. Университетът и неговата академична общност са активна страна в диалога за иновациите, добрите практики, устойчивото развитие и реализацията на кадрите в минерално-суровинната индустрия.


2015 г.


Повече за развитието на минерално-суровинната индустрия в България можете да научите на сайта на Българска минно-геоложка камара: http://www.bmgk-bg.org/ , където "Асарел-Медет" членува от 1991 г., както и на сайтовете на Минно-геоложки университет "Свети Иван Рилски" - София: http://www.mgu.bg/ и на Националния музей "Земята и хората" http://www.earthandman.org/bg/

Абонамент